събота, 26 април 2008 г.

Candi's Art Show Opening at the Red Barn



Кенди е изключително топла, приветлива и талантлива жена, та даже си отговаря на името. Има добра доза от изискан чар и нова прическа по случай отварянето на нейната изложба в Червеният хамбар. Тя и нейният приятел Пол обработват земята на фермата Дъбов Хълм и произвеждат цветя, зеленчуци, малко плодове, но не се занимават с грозде и вино както повечето наоколо. Момчето с китарата е нейният син.

Изложбата е с местно значение, или по-скоро с лично значение. Само за близки и познати, представена в помещенията на Червеният хамбар, който лятно време е магазин за фермата. Аз съм виждал и сватби там, защото такива места са рядкост вече дори и в Северна Калифорния. Натюрморти и пеизажи бяха подредени между букети и плата с зеленчуци, стари щайги, очарователно просто. Ние всички прекарахме прекрасно вечерта без появата на критици от Сан Франциско, Лос Анджелос и Ню Йорк.

Аз бях занесъл за коктейла Траминер, Ризлинг и Мускат реколта 2006 г. от Търговище и мнението на познавачите беше в полза на Муската, а не на любимият в България Траминер.

Снощи и днес на рожденият ден на Слава, пихме две вина които си струват времето за писане за тях - в Gundlach Bundschu се сдобих с бутилка Мерло 1999 от лозе Rhinefarm. С Руби го отворихме снощи и то се оказа точно на върха си, бъдещето му е надолу. За Слава взех една бутилка от лавицата под стълбите където държа колекцията си на хладно и тъмно. Лоренцо на Viansa Winery, Медичи в контекса, че тя е художничка и мецанат би бил добре дошъл. Също от местно Мерло 2004, много дъхаво и с дълбочина, може да се държи още няколко години. Красива бутилка. Нищо че Мерлото не е на мода, дайте ми още и двете.

четвъртък, 24 април 2008 г.

10% загуби на добив очакват лозарите в Северна Калифорния


След 2-3 нощи с температури около и под нулата има много премръзнали лози в район който произвежда грозде за вино на стойност над 1 милиард долара. 10% загуба е много.

А аз установих че съм се смалил след студовете.
I am shrinking.

сряда, 23 април 2008 г.

Gundlach Bundschu Winery, Sonoma, CA

Времето е пролетно, слънчево през деня, но доста студено нощем и за първи път от години има сериозни загуби по лозята от замръзване на току-що прорастващите лозици.

Аз отидох да се убедя в близка винарна - Gundlach Bundschu. Те се намират на улица Дания, аз съм на улица Напа, а и двете са в Сонома. Какво да се прави, малък свят - всички сме съседи.

Тази година се честват 150 години от създаване на винарната, и прословутото лозе Rhinefarm, което е около 1000 декара. Основателите са германци, от две фамилии - Гундлак и Бундсчу. Аз имам няколко приятели които са работили в известната с вината си, и театъра, и щедри празненствата винарска изба Гун Бун, накратко. Майстор винар (технолога) е жена и тя е на тази позиция вече 19 години.

Туристите бяха налице, дегустационата зала миришеше добре и всички бяха много заети. Цените са от 15 до 50 щ.д. за бутилка и вината са доста добри и не прекалено силни и сладки, както по-евтините Калифорнийски вина, които доста от моите български познати тук предпочитат.

Гун Бун се намира в студената част на региона Сонома, близо е до залива и затова тук се отглеждат повече Пино Ноар и Мерло. Те граничат с подрегиона Карнерос където са повечето от производителите на шампанско. Ще ги посетим и тях, с най-голямо удоволствие от моя страна, моля за чер хайвер или ягоди със сметана.


събота, 19 април 2008 г.

Cobra Auto Club in Sonoma



Сезонът започна напук на рецесията и първите прояви в града привличат туристи и любители на всичко престижно - вино, филми, в събота бяха ретро коли, легендарните Кобра. Чудя се, дали имам вино което да има октана необходим за съпоставка с тези неповторими мускулни коли.

Да, реално имам какво да ви препоръчам - вино правено от български винар в Калифорния. Петит Сира на Миро Чолаков, реколта 2005, с достатъчно алкохол - 15%, за да прибере някоя закъсала кола до следващата бензиностация, но най-вече с чиста, интезивна сила на грозде от лозята от Dry Creek Valley, Sonoma County. Вкусно и силно.

петък, 18 април 2008 г.

Първи рози за २००८ точно за Цветница

Това е първата ми цъфнала роза за годината. Добре е дошла и се надявам на още много от първата дама на градината. От осемте дами в Двора на Венци, всичките са различни на цвят, големина, аромат, а получават еднакво внимание. Най-малката ухае най-силно, защото трябва да привлече пчелите към себе си, дори да е засенчена от по-големите рози.

Също е и с виното, Мускат и Траминер са сортове с подчертан дъх на цветя, често се усеща роза. Тези от Търговище са леки, с чист вкус, с отлична киселиност и печелят много ако бъдат съпоставени с по-големи вина на една лятна трапеза.

вторник, 15 април 2008 г.

Вторник - Пазарен ден

15 април е, данъците са платени и ми олекнаха и сърцето и джобовете, отивам на пазар и този път ще гледам през обектива на телефона си за тези които са далече. Сетих се за Нели, която ме посети миналата година. Тя живее в Екс-ан-прованс, или в френската Провиция, която ни е модел и на нас. Казвам и на Нели, отиваме на пазар, облечи се добре и ще прекараме там до късно. Тя ме гледаше очудено и ме пита, какво ще правим там бе Венци толкова време. Ами ще купим салата, хляб, сирене, аз нося вино и ще видим кой е на плазата, и т.н. Провинциално.

Rick Bolen, е първият познат който е подранил (мъжа с брадата, доста известен фотограф), защото като мен е довел и сина си. Младите също се събират и обичат пазара, ядът безплатни мостри на сирене, пица, или corned dog, кремвирш обвит в пържен качамак . Моят Крис е със скейтбордърите, доста е напреднал в спорта и цялата им агитка се пързаля на паркинга зад гърба на кметството. С Рик се срещаме пред сергията на моите приятели от Тай Чи и уважавани екологични фермери Пол и Кенди. Зеленчуците са органични, те снабдяват най-добрите ресторанти в града и са много мили хора. И двамата рисуват, в петък Кенди отваря изложба с живопис. Тя е емигрантка от Ню Йорк, в смисъл теглила им е една майна на тези с костюмите и е дошла тук да живее полезно и здраво. Много ги обичам, с Пол сме тим със Тай Чи мечове от 11 години.

В същото време се виждат и първите участници на винената маса - Сонома е едно от малкото место където е позволено пиенето на вино в парка на плазата или площада по нашенски. Хора от винарският бизнес носят вина от дегустационните зали на избите, за да ги пробват колеги и да се уважи пазара. Аз съм щастлив да пия вино с доста известни винари, и да пробвам мостри от нефилтрирани, не блендвани, не комерсиални версии, които са един път в живота изживяване.













Дегустация на местен зехтин, ранна и късна реколта проби, не знаех че и те копират винените реколти.



Ако ви потрябва малко салам или нещо друго, през улицата е Sonoma Cheese Factory.














Около плазата са подредени редица от добри и много добри ресторанти, някои са като за туристи. Готви се добре, но като почне сезона, сървиса може да се бави, особено по време на фестивалите - филм, джаз, зехтин и моят любим празник на гроздобера. Чао.


неделя, 13 април 2008 г.

July Mornings in Sonoma

This picture was taken in Albena, where I taught my friends to do Tai Chi on the beach.
I wrote the story in July 2005.


Lately I missed a few of my regular Sunday Tai Chi practices in the park next to the Boys & Girls Club and in my mind now and again is the picture of those bright summer mornings, without fog and chill in the early 9 am air. As always there are six to eight old timers, few visitors from time to time and our leader is Sifu Lewis, who ran the local Kung fu and Tai Chi academy for years. We crowd in the shade of a huge tree, which covers the circle at the end of the driveway. We stand facing a huge lawn and the hills above town.

We sip on our coffees and chai tea, and chat slowly for few minutes until everyone arrives. We mostly exchange of pleasantries and talk of the latest fishing or nature trips with our friends, few words about the weather and the crops from an organic farmer and a kung-fu master with the flair of the arts and good brew. Lately politics start to move into the conversation too early, but I try usually to defuse it with a silly jab.

Warm-ups begin and we are now silent, but someone’s bones crack or birds shout. We twist and rotate, do the sit-ups, pick cherries in the air, push in and out, focus, inhale and exhale, the usual routine.

Next, the dog people as I call them show up, usually a few ladies with well-mannered dogs, who share with us the huge parking lot. They are fast-talking about something, but I try to keep my concentration, I’ve seen them before. Few parents with young children go to the playground near by. Once, people came with a minesweeper and swept under the swings, and picked a few things out of the sand, maybe lost coins or gold rings. I still wonder how much or what they found there and do they go to other playgrounds as well.

Forgetting the treasurers under the swings, we are already doing the hard exercises at the end of the warm-ups and I am starting to fill the beauty of the day and try to absorb the energy of the earth into my slowly awaking body. Then she shows up. I love it.

At the far end of the park you can see a young woman with roller blades on her feet and headphones on, gliding fast and skillfully on the asphalt alley and is coming towards us. She has the usual black tights and t-shirt, her long blond hair shines, sometimes hidden under a headband. I am trilled because this is my favorite part of the warms ups and she is fairly on time. She gives us a warm smile, waives her arms high in the air and she is gone. Once she gave us a big kiss in the air and blew it to us with both hands.

I don’t know who she is, but let me thank her here for zooming by and making those mornings brighter. I heard that she stopped once and chatted with our group, but I wasn’t there and didn’t meet her.

After that, we start our Tai-chi form, which is well rehearsed by most of us and we put on quite a show. It takes us about 20 minutes to complete it and we break again. In the next few minutes, we do the ending stretches and part with the feeling of accomplishment and joy.

July Mornings in Sonoma, this one is for you.

събота, 12 април 2008 г.

Targovishte 2006 Riesling - The fashionable white wine

Decanter Magazine writes - Riesling's emergence as Americas's fastest-growing white has spawned three separate programmes to promote it.

The latest is a European Union plan, managed by the German Wine Institute, to promote German, Austrian and Alsace Rieslings together.

They didn't mention my own program, since they didn't know about it, but this spring I imported for a first time Targovishte 2006 Riesling and last night we tried it with Ruby. It shows nicely, crisp, fresh, with aromas of green apples, grapefruit, cut green grass. We had it with sushi and smoked fish from European Foods in SF. It held well against the strong fish and wasabi. At $7.99 a great summer drink, not too complicated, and no petroleum odors like some of the Austrian Rieslings.

Dunne on Wine: Spring is the time to enjoy riesling

With spring here, we can put riesling back on the table without risk of challenge and snicker.

The most adaptable, refreshing and intriguing of white wines, riesling is the ideal accompaniment for lighter and zestier dishes emerging from winter hibernation.

Americans, however, don't seem to need that dietary prodding to rediscover riesling. Sales of riesling in American grocery stores this past year surged 22 percent.

That was down from the previous year's increase of 26 percent, but perhaps only because winemakers are struggling to keep up with demand. Several California producers that previously relied on Golden State grapes for their riesling, for example, now are bringing in or bottling juice from fruit grown in Germany and Australia.

петък, 11 април 2008 г.

Пулса на малкият град

....................Блип, ....................блип, ....................блип, ..........блип, ......блип, ...блип, ..блип, .блип, блип, блип, бип, бип, бп, бп!!!!


Петък вечер е, прибрах се след доставки на вино в Йист Бей, топло е и малко рано за чаша вино. Сложих един Ризлинг от Търговище 2006 г., да се остуди и окосих двора, вместо разходка из града. Сонома е окупирана от добре облечени туристи, и трафика е непоносим за човек като мен, който вече е карал поне 150 км.
Michael Keaton in person! е на днешната реклама, ще го разиграват като мечка цял ден, дано му хареса местното вино.

Пулса на градчето се е ускорил, много лустро брей, мама му стара. Аз ще седя в къщи за вечеря, защото туристите ще излапат всичко между прожекциите, и не ми се чака за маса в Swiss Hotel където се събират местните и даже се пуши защото масите са на тротоара....културно драги ми Уотсън, жалко че пак отказах пурите.


Сонома винаги я свързвам с Копривщица, заради историческите паралели в историята на двата града.

Тук на 14 юни 1846 се провежда малко въстание, с голямо значение и на площада се издига Знамето с мечката, като Калифорния се обявява за независима република. До този момент тя е била департамент на Мексико с името Алта
Калифорния. На север от Сонома, само на 50 мили е Руският търговски пост Себастопол, и още по север Форт Рос.

Винаги съм бил благодарен на съдбата че нито Мексико, нито Русия са успели да задържат Калифорния в техни ръце. О.К., ризлинга вече е студен и Руби ми съобщи че двама от нейните ученици по китара не са се явили на урок, и че и е време за чаша вино.

сряда, 9 април 2008 г.

Честита пролет

Цъфна чудна пролет отново в Лунната долина, малко студена нощем и по лозята наблизо се включват огромни вентилатори, наподобяващи самолетни двигатели с перки, които издухват студа от пода на долината и така предпазват току-що разеленяващите се лози от измръзване. Денем е слънчево и много приятно за разходки. На 1ви април стартира селският пазар който се провежда всеки вторник вечер на площада от ५ часа до тъмно и ще е предмет на специален блог.